Здравейте! Казвам се Ясен. Като за начало на моя кратък разказ ще разлая кучетата с един скандален факт за мен – аз не съм лекар! По образование съм инженер със специалност дизайн. Досещате се, предполагам, това е свързано с постоянна работа на компютър, но дори и когато не е свързана с компютър, погледът ми не стига на повече от метър пред очите. Това, разбира се, е най-краткият път към късогледство, но при мен (както и при повечето хора) този път всъщност започна още в основното училище.
Бях 11 годишен, когато забелязах, че гледайки към календара на стената в моята стая от максимално разстояние вече не виждах ясно цифрите. Притесних се, защото знаех, че на редовните прегледи в училище това ще се разкрие и ще ми надянат очила. Като цяло тогава очила носеха само най-задръстените деца и зубрачите. Тук е моментът да кажа, че бях от добрите ученици – прилежен, почти примерен, но все пак не бях зубрач. Важното в случая е, че прекарвах повече време в четене на букварчетата и по-малко в занимания на открито. На първия преглед успях „да мина метъра“, но постепенно зрението ми се влоши още малко и вече се налагаше (а много мразех) да сядам на първите чинове, за да виждам какво пише на дъската. Ако по телевизията даваха филм със субтитри, трябваше да сядам все по-близо до телевизора и т.н. Като цяло с навършването на 13-годишна възраст необходимостта от решаване на проблема с влошеното зрение надделя над моята неприязън към очилата.
След стандартен преглед при очен лекар в Курортна поликлиника (Варна) се стигна до първата рецепта – очила с диоптър и за двете очи по -0.50 D. Бях възхитен от това колко хубаво виждам с тях, въпреки че с -0.75 D виждах още по-добре, дори най-долния ред на зрителната таблица, но офталмоложката каза, че по-слабите очила са за предпочитане. Каза също, че не трябва да нося очилата постоянно, а само като гледам телевизия или чета нещо на дъската. Сега осъзнавам, че с това ми е направила услуга, макар и само до известна степен (както ще разберем по-нататък). Аз спазих препоръките и не носех очилата постоянно, но в същото време в ежедневието продължаваха да преобладават дейностите с гледане на близко разстояние. Появи се и първият ми компютър… ах, колко безсънни нощи със зачервени и насълзени пред монитора очи!
Годинките си минаваха, от време на време ходех на очни прегледи, съответно от време на време ми добавяха по четвърт диоптърче я на едното око, я на другото, я на двете… На 25-годишна възраст ми откриха астигматизъм и, разбира се, тази „екстра“ също беше включвана в новите ми рецепти. Вече бях притежател на очила с диоптри -1.00 D сфера и -0.50 D цилиндър за лявото око и -1.25 D сфера и -0.75 D за дясното. Не знаех какво точно е астигматизъм, но забелязах, че стъклата на очилата ми стават все по-криви, а с това се кривяха и образите по периферията им.


През април същата година вече я нямаше тази еуфория от първоначалните подобрения. Въпреки, че продължавах стриктно с упражненията, прогресът спадна осезаемо. Но все пак го имаше в минимална степен. Месец май беше месец на разочарования – все така усърдно правех упражнения, подменях програмата ежеседмично, но вече резултатът беше една голяма кръгла нула. Нямаше влошаване, нямаше и подобрение – сякаш бях ударил бетонна стена. Озадачен от неочаквания развой на събитията, започнах трескаво да се ровя в интернет за отговори на въпроса „защо буксувам вече цял месец“. Попаднах на каква ли не информация, но най-много съм ценил винаги тази, написана под формата на коментари от обикновени хора, споделящи личен опит. Интернет е пълен с хора, които са готови да ти разказват сладки истории за шарени еднорози и захаросани понита, само и само да спечелят пари от теб. В този ред на мисли, моята мнителност и скептицизъм мисля, че ми помогнаха да отсявам ценната информация от плявата, защото след много четене успях да намеря търсените от мен решения. Решения, които макар и сравнително прости се оказаха работещи. Методи, които съм подбрал, проверил на теория и изпитал на практика и които съм готов да споделя с вас. Но преди това ще отговоря на един въпрос, който съм сигурен, че много от вас си задават:
Нужна ли е толкова информация?