Макар и различни, всички методи, основаващи се на упражнения за очи работят, защото те ни карат да махнем очилата/лещите. Накратко това разтоварва очите, а в комбинация с упражнения ги отпуска и им дава възможност да си „отдъхнат“ и да дадат най-доброто от себе си. Когато носим очила с -1.0 D (например), очите ви са принудени да се адаптират към това условие и нямат възможност да „свалят“ диоптри. Когато махнем очилата обаче, очите вече са свободни и по-отпуснати. Така постигаме известно подобрение в зрението, което лесно може да бъде дори доказано при стандартен преглед, но за съжаление не коригира физическите деформации на окото, които са реалната причина за нарушена рефракция (т.е. влошено зрение). Тези изменения в окото всъщност дават около 80% от диоптрите, които се предписват, за постигане на нормално зрение. Това обяснява и защо хора, които имат лека миопия (късогледство) и не носят очила не съобщават за подобрения вследствие на правенето на упражнения.
Поради тези причини в почти всички случаи хората захванали се с упражнения за очи първоначално имат подобрение, но в един момент започват да „буксуват“ и накрая или отново слагат очилата или свикват да живеят в един мъглив свят, научават се да разпознават размазани букви и твърдят, че благодарение на еди-кой-си очен гуру са свалили очилата.
Аз реших за себе си, че не ме устройва нито един от горните два варианта, затова упорито започнах да търся начин за разрешаване на казуса с очилата. Така открих терапия, в която очилата се използват като оръжие срещу тях самите. Но, за да разберем как успешно да обърнем действието на очилата в наша полза, трябва да се запознаем с устройството на окото и възникването и развитието на миопията.
Късогледство – причини и последствия.