2.2. Устройство на окото

Анатомия на човешкото око

Устройството на човешкото око много наподобява това на видеокамера. Всъщност по-правилно е да се каже, че устройството на камерата наподобява това на човешкото око. Разбира се, човешкото око е много по-съвършено и от най-добрите камери. Око без увреждания е способно да вижда добре при много слаба и при много силна светлина – нещо, което е голямо затруднение за камерите.
Лещата при окото играе ролята на обектива на камерата. Цилиарният мускул променя формата на лещата (и чрез нея фокусира образа) така, както в камерата механиката движи фокуса на обектива. Ролята на затвора (блендата) на камерата в окото се изпълнява от зеницата, която се свива и разширява според това колко силна е светлината, попадаща върху ретината. Ретината възприема изображението и го превръща в сигнал към мозъка така, както в камерата матрицата превръща попадналото върху нея изображение в цифров сигнал и го подава за по-нататъшна обработка. Цветът на ретината е розово-червеникав, затова често при снимки на тъмно (когато зеницата е максимално отворена) се проявява ефекта „червени очи“, защото се вижда силно осветената от светкавицата ретина. Зрителният нерв е връзката между ретината и мозъка. Самата ретина е залепена към неговата вътрешна обвивка (хороидеята) чрез съединителна тъкан, а чрез зрителния нерв тя е свързана с мозъка. Всъщност ретината не е част от окото (тъй като не е срастната с него), а е част от мозъка.
Централната зона на ретината се нарича „макула“. Тя отговаря за централното зрение. В средата на макулата е разположена фовеята. В тази зона концентрацията на светлочувствителни колбички и неврони е най-голяма, затова в нея зрението е най-остро, а цветочувствителността – най-добра. Светлочувствителните клетки биват два вида – пръчици и колбички. Пръчиците реагират и на най-слабата светлина и отговарят за нощното зрение. Колбичките – за ясното виждане и цветното възприемане. Около фовеята пръчиците са най-гъсто разположени, а в нейния център концентрацията на колбички е най-висока.
Външната обвивка на окото се нарича склера и е бяла на цвят. Друга 1/6 част от обвивката е разположена в предната част на окото, тя е прозрачна, лъскава и се нарича „роговица“ (корнея). Пространството между роговицата и очната леща е запълнено с камерна вода и те заедно съставят оптичната система на окото.
Вътрешността на очната ябълка е изпълнена с т.нар. „стъкловидно тяло“. То представлява прозрачен гел, които често с напредване на възрастта изменя своята структура – тя се разводнява. След някои заболявания в стъкловидното тяло могат да се появят мътнини – мъртви клетки или органични вещества, които човек вижда най-често като плуващи мушици пред погледа си, предимно при гледане на ясно небе. Появата на такива мушици сама по себе си не е заболяване, но ако броят им се увеличи внезапно и/или е съчетан с поява на светкавици трябва веднага да бъде извършен преглед, за да се провери дали няма отлепване на ретината.
Мускулите, които движат очната ябълка във всички посоки са общо шест на брой – четири прави и два коси. Правите са разположени отгоре, отдолу, отляво и отдясно в по-предната част на очната ябълка и осигуряват движението на окото във всички посоки. Косите мускули са разположени в задната част на окото и го движат нагоре и навън и надолу и навътре. Д-р Бейтс погрешно е смятал, че тези шест външни мускула отговарят за фокусирането. Отдавна вече е категорично доказано, че от решаващо значение за акомодацията (фокусирането на наблюдавания обект) е лещата на окото, управлявана от цилиарния мускул.
След като вече знаем в общи линии какво е устройството на окото, много по-лесно ще разберем как и защо нещата се прецакват така, че да бъдем неспособни да виждаме ясно на далеч. С други думи сега ще разнищим как протича типичното…

Развитие на късогледството.


3 коментара относно “2.2. Устройство на окото

  1. Само да вметна една малка корекция тук. Бейтс в книгата „Живот без очила“ не твърди, че шестте външни мускула служат за фокусиране. Идеята му е, че тези мускули в зависимост от всекидневната рутина на тези мсукули се претоварват и стягат прекалено много или пък се отпусакт поради рядко ползване. В следствие на това се лопучават неравномерни опъвания на очната ябълка което я деформира и следователно фокуса се разваля. Спред него с упражненията в кингата му тези мускули възвръщат еластичността и силата си и очната ябълка се връща в нормалната си форма и зрението се подобрява. Според мен тази теория не бива да бъде подминвана.
    Поздрави за хубавия сайт :)

  2. lz2sdc says:

    Благодаря за цялостната информация – всичко е подредено и ‘смляно’ до малки – необходими подробности. Ще се опитам, максимално да се възползвам от опита на автора, за което Благодаря от Сърце!
    Отказах се от очилата, макар и да не ги носех постоянно (може би са вече 10 – 11 години… прибрах ги в чекмедже и забравих за тях). Това се случи след като прочетох книгата на М.Норбеков „Опита на един глупак…“ Беше си ентусиазъм и нахъсване, което даде плодове,но не стигнах до край.. Може би като много други, също се обвинявах в непостоянство и липса на достатъчно мотивация за да продължа и достигна върха. В крайна сметка е вярно, че хроничните ни болежки са отражение на характера и страховете ни, а борбата с тях е борба със самите себе си, в опит да се променим и заживеем в хармония – вътрешна и външна.

    Проблема ми винаги е бил единствено с ляво око (още от 6-7 годишен), първо късогледство -2D, в последствие се добави астигматизъм -3D на цилиндър. В ученическите години и след това, тези параметри въобще не се променяха, но и аз упорито отказвах и забравях да нося очилата, въпреки препоръките. За разлика от лявото – дясното око (доминантно) винаги е имало, много добро зрение. Вече съм на 42 и от две години забелязвам бавното му отслабване при чете на близко. Все още упорствам и след 10-ина минути на четене, зрението се фокусира на нужната ми близост, но това отнема време, което не винаги имам.
    Истината е, че си трябва промяна на Духовно-емоционално и физическо ниво. Човек трябва да каже – стига, и съответно да извърши действието по само-възстановяване и промяна. Благодаря още веднъж на Автора – Ясен, за невероятния му труд и описан житейски опит! Ще се опитам да използвам информацията максимално, макара и все още да считам, че човек може да се справи и без очила с намален диоптър.
    Като изпитано допълнение (това, което на мен ми е помогнало да запазя до сега – дясното око), бих добавил гледането на изгрева или залеза като постепенно може да се увеличават минутите до към 15 (през десет секунди на ден). Това е по съветите на Хира Ратан Манек, за перфектно здраве чрез т.н. ‘слънцеядство’. (Лично бях стигнал преди години, до 5 минута с последващо потриване и поставяне на дланите върху очите – на тъмно, за да се отпусне цилиарния мускул и външните 6.
    Гледайки и други материали от Youtube, несъмнено можем и достигаме до противоречия и раздвоения…
    https://www.youtube.com/watch?v=3F3sTcKEUc8 – колкото хора, толкова и мнения, и тук в защита на Д-р Бейтс, водещия твърди, че не цилиарния мускул, но външните участват активно в акомодацията (фокусирането) на обектите. В крайна сметка, считам, че човек трябва да разглежда всичко комплексно, включително да работи не само по упражнения и навици, но преди всичко да работи със Сърце и Душа, каквото и да прави, както и да действа – важно е енергията, която ще използва до идва от Източника на Добро!
    Успех и Благодаря! :)
    Стелиан

Вашият коментар