2.3. Развитие на късогледството

Да се върнем на момента, в който окото фокусира даден обект. То прави това чрез движение на цилиарния мускул, който променя формата на лещата. При гледане на близо мускулът свива лещата, а при гледане надалеч я отпуска. Това се случва непрекъснато, всеки път, когато местим погледа си на различна дистанция. Съответно ако продължително време гледаме на една и съща дистанция (която в повечето случаи е близка), мускулът стои в едно и също (свито) положение продължително време. Така се получават мускулните спазми – схващания на цилиарните мускули на очите, които ние не усещаме, но виждаме последствията от тях, а именно: леко замазано зрение на далечно разстояние в края на деня. След почивка, на другия ден се събуждаме с отпочинали очи, отново виждаме ясно, защото те са „рестартирани“. Този тип късогледство, дължащ се на спазми на цилиарния мускул се нарича „псевдо миопия“ и се характеризира с това, че се появява след продължително натоварване и изчезва след почивка.
Когато обаче ежедневно гледаме предимно на близко разстояние, цилиарните мускули започват да се схващат все по-бързо и за все по-продължително време. Това все още е псевдо миопия и може да бъде премахната с продължителна почивка и отпускане. Медицината ясно заявява, че при псевдо миопия трябва да бъде временно парализиран цилиарния мускул с помощта на капки, съдържащи някакъв дериват на атропин, за да може той да възстанови нормалната си работа. За съжаление  чести са случаите, когато при първоначален преглед (особено в оптика) бива погрешно поставена диагнозата „късогледство“ и биват предписани очила.
Очи, страдащи от псевдо миопия, от преумора и схващане на цилиарните мускули… последното, от което имат нужда са очила. Дори и най-слабите очила за късогледство обаче вече не позволяват пълното отпускане на цилиарния мускул, защото с -0.25 D гледайки към хоризонта вие гледате образ, който е само на 4 м. от очите си. Наред с това, очилата изместват фокалната равнина по-назад, с което създават стимул за издължаване на очната ябълка. Разбира се, окото няма друг избор освен да се нагажда към новите условия и съвсем скоро вече може да бъде измерено физическо издължаване на очната ябълка, което е минимално, но трайно. За да придобиете представа с колко се издължава очната ябълка, ще ви кажа, че всеки милиметър, с който е удължена тя отговаря приблизително на 3 диоптъра късогледство. В случая говорим за по-малко от 0,1 mm, което обаче е достатъчно, за да се каже, че очите вече страдат от лещово-индуцирана миопия. На английски терминът е „lens-induced myopia”. Всеки, които иска да научи повече по темата, препоръчвам да потърси статии в „Google Наука“ като използва тези ключови думи. За съжаление на български все още няма научни материали по темата. Ако желаете да прочетете (на английски език) повече подробности по темата, можете да изтеглите този файл (PDF).

Но да се върнем към това, че очилата превръщат временното късогледство в трайно. Както обичам да казвам слагането на очила за късогледство е сделка с дявола, защото колкото повече ги носите, толкова повече имате нужда от тях, и колкото повече време минава, толкова по-силни очила са ви необходими. И няма как да е друго яче. Това е все едно на човек, който дълго време не се е движил и краката му са се схванали да му дадете инвалидна количка – обричате го за цял живот.
Нещата се влошават още повече, когато човек носи очила с минус диоптър и по време на гледане на близки разстояния. Тогава прогресирането на миопията става още по-бързо. За съжаление с прогресирането (дори и да не носите очилата при гледане на близо) често се появява и още един вид рефрактивна аномалия, която се нарича…

Астигматизъм.


Вашият коментар