Проблясъците на ясно зрение са явление, което вероятно сте забелязали, особено ако вече имате известен опит във възстановяване на зрението. Това са моменти (обикновено от по няколко секунди), в които всичко ви изглежда необикновено ясно и остро. Някои хора си мислят, че това се дължи на (магически) получил се слъзен филм даващ на очите им точните за тях диоптри, с които по принцип постигат ясно зрение. Това не е вярно. Първо ако беше така хората с нормално зрение също щяха да имат такива моменти на „диоптрични“ преживявания (каквито те нямат) и второ – как пък точно вашите диоптри се получават и как така само при ясно време… Не, това не е някаква мистериозна магия, а лесно обяснимо явление.
Въпросното явление може да бъде обяснено просто като инцидентно обединяване на двойния образ в един ясен образ. Това се получава в мозъка – в зрителната кора, където се случва зрението. И както знаем от темата за устройство на окото, всъщност ретината (която възприема образите) не е част от очите, а част от мозъка! А гледането (и фокусирането) надалеч е инструмент, който казва на тялото ви, че имате нужда от по-добър фокус и по-ясен образ. Точно както бягането кара тялото ви да развива мускулите на краката и белите дробове, по същия начин гледането надалеч кара тялото да адаптира очите към тази необходимост и мозъка да обработва правилно новите сигнали.
А за да не губим нашите постижения във възстановяването на зрението, ще се запознаем с това какво е необходимо да правим за…