В продължението на темата за изкуственото осветление предстои да разгледаме най-разпространените типове лампи, за да сме добре въоръжени с информация, когато правим покупка. Имайте предвид, че търговците на осветителна техника могат да ви дадат подробна информация за техническите характеристики на всяка една крушка, но повечето от тях не могат да ви обяснят как светлината й ще се отрази на вашето зрение. Започваме с най-разпространения в момента тип крушки:
Светодиодни (LED) крушки. Това са най-икономичните крушки към днешна дата, които с минимална консумация на електроенергия осигуряват доста светлина. Вече почти всички видове крушки (като вид на цокъла и форма на самата крушка) съществуват в LED вариант. Този тип крушки тепърва ще стават популярни и се смята, че именно те са бъдещето на осветлението. LED крушките светят като генерират светлина от полупроводников материал. Според вида на материала зависи и цвета на светлината – ултравиолетова или виолетово-синя. Тази светлина облъчва фосфори и реално те дават бялата светлина, която виждаме. Излъчената от фосфорите относително бяла светлина не съдържа почти никакви UV лъчи, но вредната синя част от спектъра има доста силно присъствие. Количеството синя светлина, съдържаща се в бялата тук отново е силно свързано с цветната температура на крушката. Както при CFL крушките, и тук препоръчителни са температурите, даващи топло бяло (2700-3500 K). Крушките със студена бяла и дневна светлина (4000 K и повече) не са удачни за домашно ползване и особено за четене. Специфично за LED крушките е, че колко по-голям и по-ярък е светлинния източник, толкова по-вредни са те за ретината. А сред положителните им страни може да посочим факта, че поради почти нулевото им UV излъчване те не привличат насекоми, за разлика от луминисцентните лампи.
Крушки с нажежаема жичка. Това са класическите крушки, преки потомци на първата електрическа крушка, изобретената от Томас Едисон през 1879 г. При тези лампи се нагрява проводник с високо съпротивление, най-често сплав на волфрама. Само малка част от излъчваната светлина е във видимия за човека спектър, а по-големия дял се пада на инфрачервените лъчи. Грубо казано тези крушки повече топлят, отколкото светят. Поради ниския си клас на енергийна ефективност (клас Е) крушките с нажежаема жичка биват поетапно забранявани за производство, затова е все по-трудно да бъдат открити в търговската мрежа. Освен голямата консумация на електроенергия, те имат и друг недостатък – техния кратък живот (1000 часа), който е 10 пъти по-нисък от живота на повечето CFL лампи и 20-25 пъти по-малък от живота на LED крушките. Положителната страна на крушките с нажежаема жичка е, че те излъчват нищожно малко UV и вредна синя светлина, затова спокойно можем да кажем, че са най-щадящи за ретината. Цветната температура на стандартна (нетонирана) крушка е 2700 K.
Халогенните крушки са всъщност крушки с нажежаема жичка, която обаче е в среда, съдържаща халогенен газ. Това позволява по-висока температура на нагряване на жичката, а от там и по-бяла светлина. Цветната температура на халогенните крушки варира между 3000 и 3500 K. Тези лампи имат малко по-дълъг живот от обикновените крушки с нажежаема жичка, освен това са и с по-добра енергийна ефективност (клас C), а по отношение на UV излъчването – при тях то също е нищожно малко, благодарение на добавки в кварцовата обвивка, както и на допълнителното стъкло, което повечето халогенни лампи имат.
Пълноспектърни лампи има сред почти всички видове стандартни лампи. Производителите ги рекламират като максимално репликиращи дневна светлина, често биват изтъквани дори като полезни за зрението. Фермерите, които при отглеждането на растения използват лампи знаят отлично, че този тип крушки са жизненоважни за растежа на земеделската продукция. Такива крушки се използват и за доброто здраве на животни, отглеждани в терариуми и аквариуми. Що се отнася до хора обаче, ползите от пълноспектърните лампи не са толкова категорични. Първият проблем идва от това, че слънчевата светлина е с много променлива цветна температура – от 5000 К сутрин до 6500 К следобед. Географското местоположение на човека, разположението на земята спрямо слънцето и атмосферните условия също оказват голямо влияние върху характеристиките на дневната светлина, а те далеч не се изчерпват само с цветна температура. Поради тази причина пресъздаването на слънчевата светлина с крушка е по-скоро маркетингово понятие в сферата на добрите пожелания, отколкото реалност. 
Другият проблем е, че крушките, носещи титлата „пълноспектърни“ имат доста силно излъчване в областта на вредната синя светлина и UV лъчите, за които все повече изследвания показват, че имат отрицателно влияние върху ретината. Освен това много от критиците на пълноспектърните крушки твърдят, че по-доброто зрение при дневна светлина не се дължи на цветната температура или на особености на спектъра, които крушките имитират, а на повишения светлинен интензитет през деня.И за да бъде темата за изкуственото осветление наистина пълна и завършена, не може да не обърнем внимание и на затрупалите ни вече всевъзможни умни устройства с…